teh nice blog

Кълн – Нов Хипократ

(една любима моя група, една любима моя песен)

Нов ден, нова тъмнина,
в нов плен се гърчи истината.
Сякаш нов хипократ се присмива над нас
и на жалкия вик – не съм като вас. Не!

Не съм молил за това. Не съм мислил,
как да разкрия лъжата…
Само вяра във мен и във моя потоп,
докато някой ден не изпусна света.

Няма кой да чуе болката.
Само срам в погледът на дете;
затварям очи пред олтара.
Кротък пламък, вечен кръговрат;
кръг във спирала прелива се в свят,
във който пространството спира.

Сякаш искам да бъда това, за което съм тук.
Страшно е, че не знам и не искам да знам,
как муза умира в мъгла.
Иначе ще се смея и плача
на всеки лъжовен копнеж.
Губейки свойта вяра в любовника-брат
изгубвам и тази във мен… изгубвам и тази във мен.

Няма кой да чуе болката.
Само срам в погледа на дете;
затварям очи пред олтара.
Кротък пламък, вечен кръговрат;
кръг във спирала прелива се в свят,
във който пространството спира.

Сякаш искам да бъда това, за което съм тук.
Страшно е че не знам и не искам да знам,
как муза умира в мъгла.
Иначе ще се смея и плача
на всеки любовен копнеж.
Губейки свойта вяра в лъжовния-брат
изгубвам и тази във мен… изгубвам и тази във мен…
изгубих и тази във мен… във мен…