teh nice blog

Един 3ти Март в чужбината

Много време мина вече, без да пиша. Не е като да не съм си набелязал 3-4 теми, за които ми се ще да си излея мислите, ама все нещо по-интересно изскача и блогстването остава на заден план. То не са филми, то не е музика, то не са рождени дни… Даже се и разболях малко. Поне си дадох сметка, че колкото повече отлагам, толкова повече теми ще се съберат, та крайно време да почна да ги зачерквам една по една и ще го карам в обратен хронологичен ред, т.е. lifo.

По случай трети март, денят на Освобождението, националният празник на България, местното българско дружество “Кирил и Методий” всяка година организира българска вечер в една зала в университета. Миналата година пропуснах, понеже по-миналата не останах особено впечатлен, но пък онзи ден реших все пак да отида. И този път не останах разочарован.

сценката от "Железният Светилник"

Привикаха ме по от рано, да съм статист за една сценка, но като пристигнах точно видяха, че ще им трябват касети за камерата и с удоволствие заминах да купя, после пък си намерих столове да бутам напред-назад и се отървах от излагацията на сцена.

Трябва да се отбележи, че организаторите получиха залата в 16:00 часа, а програмата започна в 19 и малко, така че кой знае колко време за подготовки и репетиции и прочие по-скоро нямаше и въпреки това нямаше някакви сериозни гафове или изцепки.

Чухме химна, знамето се спусна над сцената. Нещо го закачи изглежда и малко се прекатури, смях в залата. Имаше кратко въведение, чухме един доклад за петима значими Българи(всъщност шестима – братята Кирил и Методий са отговорни за това), Моника беше подготвила кратка сценка от “Железният Светилник” за построяването на българската църква и обособяването на славянския език като църковен такъв. И се почна частта от вечерта, която най-силно ме впечатли.

Етиен и Димитър от Boya

Първо чухме група Boya. Това са  Димитър Гугов, Натали Таверние и Етиен Груел. Скалъпих два реда за тях в last.fm, а те си имат профил и в  myspace. И тук да поразкажа малко. Концепта на групата е традиционна българска гадулка, класическо пиано и ориенталски ударни ритми. Димитър свири на Гадулка и пее, Етиен отговаря за ударните инструменти, подсвиркванията(:)) и също пее, а Натали е на пианото. Българските мотиви на пиано наистина звучат по доста особен начин, но съчетани с тъпани и гадулка са си нещо как да кажа… вълшебно, може би. Малко глупаво звучи така, но наистина е странно усещането. Изсвириха ни няколко песни, наричаха ги “пиеси” и една от тях дори бе съпроведана, или по-скоро тя съпровождаше видео-клип.

След паузата чухме местния женски хор Bela Rado, който специализира в балкански песни. Тях бях слушал и по-рано. Не че не ми харесаха, дори напротив. Просто впечатлението, което ми оставиха не беше толкова силно. После ни пуснаха едно любителско филмче на Росица Еди-коя-си(не запомних името) за като как един немец вижда България. Беше доста готино и имаше много силни моменти и някои много верни.

Сандрин и убермартеницата

Подир това ни попя Сандрин Монлезун, която е на 26 години и живее в Париж. До известна степен е, че французойка ни пя български народни песни(а също и цигански), но тя е живяла в София, участвала е на фестивали за българска народна музика и си разбира работата, така да се каже. Пък и говори забележително добре на български език, особено за французойка.

Последва втората част на сценката, водещите ни благодариха за вниманието и настъпи момента на дългоочакването от мнозина плюскане. Традиция е тук на трети март, който е приготвил нещо да донесе и после всички да опитват. Цялата вечер, разказана тук, някак си не звучи като нещо особено, но аз лично се почуствах добре и определено се гордеех, че съм българин и идвам от България, че там съм живял, че там ще се върна.

А, за малко да забравя. Пред кметството вчера цял ден се е веело нашето знаме, а доверен източник сподели, че по обяд дори са пуснали химна. Много хора се възмутиха заради герба, но според мен не е кой знае, колко важно това. Още повече, че след като им е обърнато внимание по въпроса, хората от кметството са обещали да поправят грешката.

Честит трети март!

ПС: Благодаря на Александър Колев за всички снимки в статията

знаменце