teh nice blog

buy less! recycle more! government for the people! еж ми *я!

Ще поизлея част от мислите си по един от въпросите, които от известно време насам (да речем 4-5, може би 6 години) ме тормозят. Много хора вероятно ще се подразнят от това, което ще напиша, но ще ги помоля да прочетат още веднъж, по-внимателно и да видят сами, какво точно имам предвид.

Проблемът ми е, че ми е писнало от всички посоки да ми казват (най-често от една презокеанска посока) как разрушавам планетата си, как съм пешка на правителството си, как видиш ли, почти всичко което правя и ми доставя удоволствие всъщност спомага единствено и само за това някой дебел чичко (задължително от еврейски произход) да си пълни джоба. А в повечето случай дори ми го казват хора, които им е доста по-лесен живота от моя. Има една серия на South Park, smug alert се казва (10ти сезон, 2ри епизод), преди някой да почне да поучава когото и да било, мисля че трябва да гледа този епизод 2-3 пъти и да си помисли хубаво за кого точно става дума.

Чашата малко или повече преля с http://www.storyofstuff.com/, симпатичен сайт, с една не много млада, но не и прекалено възрастна лелка, която ни обяснява как аджеба седят нещата на този свят. Тя ми казва как рекламите, които гледам по 4 часа на ден (средната ми дажба реклами по телевизията на ден за последните 3 години смея да твърдя, че е от порядъка на секунди – просто не гледам телевизия, но съм съгласен, че средно статистическия човек от развита държава сигурно гледа по няколко часа телевизия на ден; както и да е, да продължавам) ми набиват в мозъка, колко съм жалък и как имам нужда да купувам все нови неща, за да се почувствам по-добре. Аз дори до голяма степен съм съгласен, нека никой не ме разбере погрешно. Обаче в крайна сметка таз лелка 20 минути ми разправяше, колко съм задръстен, какво съм теле и как явно съм прекалено тъп, за да разбера какво става около мен. Честно казано не си представям, как някой който не е действително смазан от психологическия натиск на рекламите и консуматорското общество и прочие, може въобще да я взима на сериозно. Наистина засяга адски важни проблеми, на които трябва да се обърне внимание. Ама се опитва да направи “с техните камъни по техните глави”, а на мен това ми е смешно.

Но както и да е, в крайна сметка изтърпях сичко, което имаше да каже, дори се замислих. Към края нещо разправяше за buy less, buy eco, buy local, бла бла бла. С две думи давай повече пари за по-малко. Отново, нека не бъда разбиран погрешно. Нямам нищо против храната ми да е екологично чиста, да не е обработвана с токсини най-различни, кокошките дето са ми снасяли яйцата да са били щастливи (и да са летяли в облаците по цял ден), но не съм точно в позиция, където бих дал евро и педесе за шест яйца, вместо евро и двайсе за 10 яйца. Още повече, че по-евтините яйца са по-големи. Нека да обобщим – вредните продукти, са не просто вредни за мен и за околната среда, не… Те ме карат да се чувствам зле, потискат ме, замъгляват преценката ми и чрез тях правителството ме манипулира. И това са само яйцата… да не започвам със зеленчуците. Само за нитратите да кажа. В България последните 15тина години бяха под сянката на нитратите, всеки се притесняваше да не купи нещо обработвано с нитрари. А в крайна сметка се оказа, че нитратите са сред най-безвредните изкувствени торове.

Още нещо се замислих покрай въпросното филмче (този път положително). За пазаруването на по-малко неща. Замислих се аз какво пазарувам основно. Еми храна, козметика (добре, тук наистина бих могъл да го раздавам малко по-пестеливо, или да давам някой и друг цент отгоре за да купувам по-безвредни дезодоранти и шампоани), и.. книги. Дрехи доста рядко пазарувам и е голямо събитие за мен, техника (било то мп3плейър или преден обтегач) също по-скоро рядко, защото обичам като съм натъкмил нещо, да го ползвам докато има в него дори най-минимална следа живот. Та единственото място където мога да направя голяма разлика са книгите. Примерно да спра да купувам нови книги. Доста лесно е наистина – има библиотеки, има приятели, които имат книги, а и ако купувам книги на старо хем пестя пари, хем щадя природата. В крайна сметка може би не са били напълно загубено време тези 20 минути.

Другият камък на сърцето ми са разните теории за конспирации и прочее. Като се почне от zeitgeist, та се стигне до разни случаини сайтове из интернет, които обясняват как на Тайната Вечеря на Леонардо да Винчи, ако човек се вгледа много внимателно в четвъртата от ляво на дясно чаша (9 + 11 = 20, а 20 / 5 = 4, а всички знаем, че пет е свещеното число на Шимунцианците) ще види не друго, ами две горящи кули, които всеки момент ще се сринат. Барабар със самолетите и лика на Дж. Буш зад тях. Отново държа да кажа, че нямам нищо против нещата, които казват, но според мен някои хора се взимат прекалено на сериозно. Аз всъщност не знам, какво точно се е случило на девети септември. Ако американското правителство представя само едната страна на нещата, то всичките “борци за истина” представят единствено другата. Чел съм онази книга… не й помня името вече, примерно “Истината за 11ти септември”, гледал съм zeitgeist, гледам съм и други филми на тази тематика. Честно казано не съм видял нищо обективно до сега. Седем години и половина след тази трагедия, единственото което се вижда е, как находчиви хора и организации я използват за да прокламират собствените си виждания и да се опитват да наложат своето мнение. Дори и тези, които уж призовават за разкрепостено и критично мислене.  Те дори са по-лоши според мен.

Другата модерна тема е нападки срещу Библията. Аз далеч не съм най-вярващия християнин, но и на мен ми става смешно, като почнат да се обясняват, кое какво всъщност било и кое как не било. Доста опасна тема е това и не искам да я зачеквам, не желая да рискувам да се оплета в собствените си обяснение. Смятам единствено, че всеки образован човек може да прецени кое да приеме като метафора  или символ за нещо друго и кое като дословна истина. Тъпо ми се вижда, че някой, който явно не е бил способен сам да направи тази разлика и като са му я показали седнал, та направил цял филм. А дори и да избера да вярвам дословно във всичкото което пише вътре, аз най-вероятно правя съзнателно този избор, защото това ми помага да се чувствам по-добре и ако някой дойде и започне да ми обяснява, че вярата ми е лъжа и глупост и какво ли още не… Еми сигурно ще се подразня.

Който пък е посещавал часовете си по история няма как да не е разбрал, колко точно корумпирана е била Църквата последните 2000 години, колко зверства са извършени под знака на Светия Кръст (същото може да се каже и за Полумесеца в интерес на истината) и така нататък. Отново все едно някой си диша собствената пръдня и се чувства особено възвишен от това.

А като споменах история, един нашумял роден… писател да го наречем, не знам историк до колко е точно. Някои ще се сетят за кого става дума, други няма да се сетят, както и да е. Въпросният издаде последните няколко години Български Хроники в три томчета. На мен ми подариха първото и много ми хареса, въпреки че много неща ми липсваха. Рядко е ставало дума, но в началното училище (чети: когато учих история на България) историята ми беше може би любимия предмет и учебниците далеч не ми бяха достатъчни, та съм попрочел това онова и съм запомнил някои основни моменти, макар и смътно. Но да се върнем към нашия писател. Втория му том съм решил засега да не чета, той се занимава с историята ни под османско робство. Тази зима си взех третия том, за след освобождението и като се зачетох какви работи пише в него не знаех да ми е смешно ли… да ми е тъжно ли. Цитирани са много исторически източници (за повечето от които съм сигурен, че дори самият автор не би посмял да каже че са обективни), но не изцяло. Книгата носи послание, далеч е от хроника на въпросния период. Това което ми направи впечатление отново е на лице – любимите ми моменти от нашата история, тези с които наистина всеки Българин трябва да се гордее, са претупани. Доста неща дори са изпуснати. Важното е, че читателят след като прочете книгата е убеден до мозъкът на костите си, че ако не са били царските династии, сега ние щяхме да сме най-силната държава не само на Балканите или в Европа, ами в целия свят. Толкова е просто.

Аз лично намирам тази преобладаваща крайна субективност за доста грозна. Тя блика от всичко, за което говорих по-горе и мен лично ме отблъсква. Хубаво ще е да познаваме историята си, хубаво ще е да не приемаме това, което се случва около нас по начина, по който ни го сервират медиите, хубаво ще е ако се замисляме за околната среда (па и за собственото си здраве) от време на време, не споря – с две ръце съм “за”. Ама начина, по който разни мижитурки се опитват да лансират идеите си и дори успяват е не просто смешен, ами… нямам думи.

Стига хейт. Следващият пост ще гледам да е креативен.

P.S. : точно четири минути минаха от както publish-нах поста и вече ме зарибяват с поредната простотия. Още не съм видял дори за какво става дума, ама… край нямат тез работи. Плашещо е.