това е, това е вкусът на времето
22. March, 2009 – 12:04 pmПреди 3 години опитах за първи път да пиша блог, но начинанието не процъфтя, случиха се неща, които не ми позволиха да продължа особено дълго… И все пак ще копирам старите си постове тук, понеже ми стана интересно, като ми попаднаха отново преди няколко дни. Начина, по който говоря като че ли не се е променил особено много и нещата, които ме тревожат също 
3 години никакво развитие. Яко
, притеснявам се само за майката Земя…Сутринта случайно пуснах радио, понеже ме мързеше да мръдна два метра да си пусна компютъра и по радио Ми-Ла Голд тамън започваше някаква песен… убииствено много прилича на white dove на Scorpions. И сега само се чудя как се казва и кой я изпълнява. Уникална е!
А пък в училище избирахме кои учители да поканим на абитуриентския си бал, което ми беше достатъчно оправдание да позакъснея за първия си час Много приятно беше, когато ми върнаха едно класно по немски и имам 12 точки, т.е. шестица – не ми се беше случвало от … около година.
В час по литература май се зачудих много упорито какво значат няколко думички, които напоследък употребявам доста често: “каун”, “чиляк”, “чувен” и “баджак”. За чиляк разбрах, че е тракийския вариант на челяк, което било човек.. Но останалите са ми още бая непонятни, което не ми пречи да ги ползвам както си искам.
От десетина минути също се чудя, защо по дяволите бглог.нет ми убива опера-та както си иска…
Утре пиша по химия, тей че ще си спестя, остналите мъдри мисли, налазили ме изведнъж и ще ходя да си напиша по английски.
Имах доброто желание да се настаним в Адамс, но се оказа, че всияки маси са резервирани. Всички! След това се мъкнахме 1 час с един приятел из центъра и след като той си тръгна аз си изпих самотно една биричка на бара в Лучано. После се замъкнах пред Народния театър, а там в действителност имаше бой с възглавници, както беше обявено Хих, след малко и мойте авери излязоха от театъра, а момичетата обясниха нешо, че не им е яко с нас … И ние се замъкнахме обратно в Лучано. Хапнахме… пийнахме… поразлафихме. нормалното… \nА се зачудих за театъра. Колко грандиозно събитие беше, че решили да гхо осветят ала бала…. А аз все си мисля, че до бомбардировките 2та световна театъра си е бил осветен… все едно де.\nКакто и да е.. поговорихме си обстойно с един приятел за жените, любовта, влюбването ( привет, милу {} ) и тем подобни… гадна работа си е. С жени лошо, без тях лошо… няма спасение. Една е зле, нужни са ти две… три е добре и тей нататък. И най-гадното е да почнеш да се чудиш, какво щеше да е ако… Ау.. ади спирам, че да си видя малко ко напират всички в чата…
4 Responses to “това е, това е вкусът на времето”
“каун” е пъпеш, “чиляк” вече знаеш какво е, “чувен” явно е метален съд за готвене на качамак
Сега го разбирам… пък “баджак” е бедро. Сигурно вече ги знаеш тия работи, ма аз да си кажа ;Р
Поздрав, Within Temptation – Stand My Ground
By Nyuu on Mar 22, 2009
Здрасти. Вижте само каква “простотийка” намерих търсейки значението на думата каун
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD
By dukuta on Aug 31, 2009