teh nice blog

Администрация

Вече се бях оплаквал от немската администрация, но искам да споделя и новите си приключения.

Аз съм студент. В университет. За да взема дипломата си, трябва да държа определен брой изпити, някои свободноизбираеми, някои задължителни и т.н. Поредният, който гоня в момента попада в графата Ergänzungsfach (EF), демек това е нещо, което сам решавам какво да е. Единственото условие е да не е свързано с моята специалност, която е Информатика. Решил съм да държа едни икономическо-математически изпити (множествено число, понеже  EF-то трябва да покрива определен брой точки, в случая 12, което ще рече примерно 6 лекции по две точки или 3 лекции по четри точки (моят случай) или каквато и да било друга комбинация от лекции и точки). Всеки студент от университета в Карлсруе (който между другото се отличава като елитен в Германия, т.е. е в топ6 (вече станаха топМНОГО, но в началото бяха само 6 и Карлсруе беше един от първите) на най-добрите университети) минава през подобни приключения.

Read the rest of this entry »

Posted in this is reality, ежедневна злоба | No Comments »

Метафора

От доста време не съм писал нищо и то не защото нямаше за какво да пиша, по-скоро все отлагах, отлагах… Явно съм много добър в отлагането Напоследък все по-често си мисля за неща, които искам да напиша и ето че най-сетне се хванах. Белким не си остана с един единствен пост.

—–

Да речем, че имаме един човек. На него му е студено, може би живее на някое студено място. Той разполага с голямо количество дървесен материал. Въпроса е как той ще постъпи за да се постопли. Разбира се винаги може да си дигне чукалата и да се премести някъде, където е по-топло. Може и да подостри един кол и да се заколи с него, така ще си реши проблема веднъж завинаги.

Read the rest of this entry »

Posted in дълбока мисъл, компютри | No Comments »

зима е

Едно време нямаше зима без Dialogue with the stars, а сега така ми се е прислушало Tiamat и Sisters of Mercy, че няма накъде повече. Прогрес или регрес?

- – - – - – - – - – - – -

И понеже се получи някак много лаконично, ще си цитирам книжката, която дочитам в момента. Мисълта е малко отчаяна, налудничава, индустриално-песимистична и прочие, но пък на мен ми хареса. Има нещо от Смирненски, донч ю финк? А книгата е Zen and the art of motorcycle maintenance (an inquiry into values) за автори, исибиени и други такива ползвай гугел.

Along the streets that lead away from the apartment he can never see anything through the concrete  and brick and neon but he knows that buried within it are  grotesque, twisted souls forever trying the manners that will convince themselves the possess Quality, learning strange poses of style and glamour vended by dream magazines and other mass media, and paid for by the vendors of substance. He thinks of them at night alone with their advertised glamorous shoes and stockings and underclothes off, staring through the sooty windows at the grotesque shells revealed beyond them, when the poses weaken and the truth creeps in, the only truth that exists here, crying to heaven, God, there is nothing here but dead neon and cement and brick.

До известна степен тук се крият и някой откровения, които се опитах да опиша в предния си пост (не съвсем успешно). Инак да, най-обикновено отвращение от това около нас – на кого не му се е случвало? Не е ли поне малко странно, че ни се струва красиво описанието на грозното?

В общия случай мисля, че е доста глупаво човек да поставя повече въпроси, отколкото отговори, но в конкретния съм доволен от себе си.

Posted in this is reality, дълбока мисъл, ежедневна злоба, книги, музика | No Comments »

Обръщение към нацията

(в частност към девойките, а пък нацията коя е точно,  не е толкоз важно)

Мили момичета,

Много Ви се моля, ама наистина много, недейте си загащва дънките в ботушите. Грозно е. Разбирам, че ви е студено, ама… купете си чорапи примерно. Или опитайте да проумеете, че не може да си носите едни и същи панталонки и лятото и зимата. Зимата е по-студено. Трябва да си обуете нещо по-дебело.

Благодаря за вниманието.

P.S. : а като съм хванал темата – как преди няколко години не беше толкова студено, на никого и през ум не му минаваше да си загащва дънките. А пък някоя госпожица, като искаше да си покаже ботушите (всъщност държа да отбележа, че нямам нищо против самите ботуши, даже напротив, почитател съм) обуваше дебел чоропогащник и пола. Не съм чул за случаи на ампутация поради измръзване…

P.P.S.: а най-фрапиращи ми се струват разни такива като чизми дето са… Като видя дънки загащени в чизми и ми се възпалява дванайсетопръстникът просто…

Posted in ежедневна злоба | 3 Comments »

Времето си минава…

Еми кво да кажа… Работа, изпити, едно друго… Вмъкнах галериика към блога, старата (стендалоун) като се поосвободя малко ще я архивирам за бъдните времена и ще я разкарам.

Купих си най-сетне фотоапарат (това беше още юли месец) и в последно време доста щракам и чета разни работи, касаещи фотографията и цифровата такава. И си направих регистрация във фликер, където качвам повечко снимки, отколкото тук (поне засега) – http://www.flickr.com/photos/nortimer/

Бях си у дома за три седмици, единственото по-забележително бе, че участвах в едно малко походче: ЦПШ Мальовица – хижа Мальовица – Дяволското езеро – хижа Мальовица – връх Мальовица – връх Додов връх – Разлома – Седемте Рилски езера – ЦПШ Мальовица. Хм, май още трябва да отбележа, че за рождения ми ден брат ми реши да ми подари  пауърбукчето си g4, 1GHz ppc, такива ми ти работи. И със сумати народ успях да се видя този път, въпреки че близо седмица бях болен и не излизах много много. О! Изчетох и една (е не само една де, хубаво, ма за останалите за сега нямам какво да кажа) книжка, афоризми на Шопенхауер. Има там бая много неща, за които тук навярно мога да изпиша десетки постове по много страници, но като цяло човека си е имал своите проблеми, както ги има сигурно всеки от нас и го е раздавал доста сдухано. Доста е интересно как възпява самотата, как смята болката за положителната страна на живота или пък как оплюва цели народи за едно или за друго

Толкоз. При първи симптоми на скука може да има и повече.

Posted in Uncategorized | No Comments »

Хиперион и думите

Два месеца и няколко книги по-късно си дадох сметка, че съвсем го забравих този блог… а дори си бях намислил толкова много неща, за които да искам да пиша. Както и да е, ще се сетя отново или ще измисля нови. Сега съвсем мързеливо ще препиша няколко абзаца от Хиперион на Дан Симънс, който понастоящем е последната книга, която съм прочел. Тия дни трябва да хвана и Падането на Хиперион.

The twentieth century’s most honored writer, William Gass, once said in an interview: “Words are the supreme objects. They are minded things.”

And so they are. As pure and transcendent as any Idea which ever cas a shadow into Plato’s dark cave of our perceptions. But they are also pitfalls of deceit and mispreception. Words bend out thinking to infinite paths of self-delusion, and the fact that we spend most of out mental lives in brain mansions built of words means that we lack the objectivity necessary to see the terrible distortion of reality which language brings. Example: the Chinese pictogram for “honesty” is a two-part symbol of a man literally standing next to his word. So far, so good. But what does the Late English word “integrity” mean? Or “Motherland”? Or “progress”? Or “democracy”? Or “beauty”? But even in our self-deception, we become gods.

A philosopher/mathematician named Bertrand Russel who lived and died in the same century as Gass once wrote: “Language serves not only to express thought but to make possible thoughts which could not exist without it.”

…

И така. Често обичам да си мисля за думите/словото като изразно средство. А не очаквах в такава книга да попадна на подобни разсъждения.

Read the rest of this entry »

Posted in дълбока мисъл, книги | 1 Comment »