шведско кино с вампири
30. November, 2008 – 4:19 am
Let the right one in
Чудейки се какво да гледам, се спрях на Låt den rätte komma in (Let the right one in на английски). Сюжета убийствено много напомня на това, което трябва да е и twilight, само дето имам чуството, че шведите са си свършили много добре работата и не ще е лесно някой да ги мине.
Оскар
С две думи става дума за едно русо шведско момченце(Оскар) на 12 години с разведени родители, което си има проблеми в училище и едно момиченце(Ели), което е на 12 години(обаче от много време насам) и се нанася в съседния апартамент. Момичето е вампир, а това води със себе си някои битови неудобства =]
До сега не бях гледал шведско кино, като изключим един филм(за който дори не съм сигурен дали не беше финландски или дори норвежки) с банален сюжет за група младежи в изоставена хижа и откачен убиец и сещате се … Кръв, откъснати крайници, премръзнали трупове, скрити стаи, клиширана работа с много излишно насилие и ужасии.
Ели
Точно в това отношение останах приятно изненадан – очаквах филма да е някакво евтино хорърче с купища кървища и стотици убийства. Е да, ама не! Действието, развивайки се в Швеция, е достатъчно мрачно и потискащо за десет филма, а студът просто е нещо, с която зрителят трябва да свикне. Не е като да няма кървища от време на време, все пак става дума за филм за вампири, но по-бруталните сцени са така заснети, че героите прикриват това което правят и можем само да се досещаме(въпреки че е доста ясно, кой чие гърло прерязва и чия кръв се стича в кофата). Лично аз доста харесвам филми, които оставят една малка вратичка за въображението и подканват публиката да си представи какво всъщност се случва.
Следващият момент, който ми направи впечатление е невинността на двата детски образа. Не знам дали е било умишлено или просто на мен така ми се струва, но дори след като изгледах целия филм, образите на главните герои си остават подчертано детски и до голяма степен невинни. За справка: сцената към края на филма, когато Ели влиза в апартамента на Оскар. В този ред на мисли ще спомена и чувствата, които двамата намират един за друг. Не става дума за обещания за вечна любов или трагични битки със злия брат близнак заради любимата, ами съвсем проста, чиста, детска любов.
Разбира се може да намерим тонове упреци и забележки към обществото като цяло, родителите, учителите, всякакви житейски мъдрости, морални поучения и какво ли още не, но нека всеки сам си ги тълкува както му изнася.
Като цяло на мен филмът доста ми хареса и с удоволствие ще го гледам отново. Единствено се притеснявам, че ще остана силно разочарован от Twilight, когото очаквах с голямо нетърпение от няколко месеца 
